Какво трябва да знаете за данъците при новорегистрирана фирма

Започването на нов бизнес е вълнуващо приключение – честито!

Но след шампанското по случай регистрацията идва време за нещо по-прозаично (и много важно) – данъците. Държавата иска своя дял от „тортата“ на вашия успех, затова е добре да сте подготвени. В тази статия ще разгледаме ключовите данъчни задължения за една новорегистрирана фирма в България през 2025 г. Ще научите всичко важно – от корпоративния данък и ДДС, до данъка върху дивидентите, осигуровките и авансовите вноски.

Ще споделим конкретни ставки, актуални правила, срокове за деклариране и плащане, както и практически примери с числа. Накрая ще изброим често допускани грешки и как да ги избегнете, а също и една вдъхновяваща история на наш клиент – как с помощта на „Комаров Консулт“ успя да овладее данъчното планиране и да развие бизнеса си.

Забележка: Ако все още не сте стартирали фирмата си или предстои тепърва да го направите, уверете се, че го правите правилно. При нужда от съдействие може внимателно да разгледате нашата услуга „Регистрация на фирма“ – тя ще ви спести време и главоболия в началния етап.

Готови ли сте да се гмурнем в дебрите на данъците? Нека започнем с основното – корпоративния данък, известен още като данък печалба.

Корпоративен данък – 10% върху печалбата на фирмата

Корпоративният данък (данъкът върху печалбата на дружеството) в България е фиксиран на 10% от данъчната печалба​. Това е една от най-ниските ставки в ЕС и важи за всички местни фирми (ООД, ЕООД, АД и т.н.), независимо от размера на доходите им. Ето какво трябва да знаете:

• Данъчна печалба: Това е счетоводната печалба на вашата фирма, коригирана с някои данъчни постоянни разлики съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Казано по-просто, от приходите се изваждат разходите и се правят определени корекции според данъчните правила. Полученият резултат е облагаемата печалба, върху която се начислява 10% данък.
  
• Пример: Ако новата ви фирма реализира печалба от 20 000 лв. през 2025 г., корпоративният данък ще бъде 2 000 лв. (10% от 20 000). Ако пък фирмата е на загуба или печалбата е нулева – не дължите данък печалба за годината, но трябва да подадете данъчна декларация с нулев резултат.
  
• Деклариране и плащане: Фирмите подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Крайният срок за деклариране и внасяне на корпоративния данък е 30 юни на следващата година​ (vesti.bg). За печалбите през 2025 г. ще подадете декларация до 30 юни 2026 г., като до тогава трябва и да платите дължимия данък.
  
  • Важно: В периода 1 март – 30 юни е отворена данъчната кампания за подаване на декларации за фирмите​. Няма нужда да чакате последния момент – можете да подадете декларацията и по-рано, особено ако очаквате възстановяване или просто искате да приключите с тази задача.
    
• Отстъпки: За разлика от данъка върху доходите на физическите лица, при корпоративния данък няма 5% отстъпка за по-ранно деклариране. Отстъпката 5% до 31 март се отнася за годишните данъци на физически лица и някои еднолични търговци​. Но дори без отстъпка, ранното подаване ви носи спокойствие.
  
• Нова фирма през годината: Ако фирмата ви е регистрирана през самата година, пак подавате декларация за периода от регистрацията до края на годината. Например, ако сте създали фирма през юли 2025, за периода юли–декември 2025 г. подавате данъчна декларация до 30 юни 2026 г.
  
• Годишен финансов отчет: Наред с данъчната декларация, фирмите публикуват и годишен финансов отчет (ГФО) в Търговския регистър. Крайният срок за обявяване на ГФО е също 30 юни (след промени в законодателството, сроковете за данъчната декларация и ГФО бяха синхронизирани). Внимавайте – непубликуването на ГФО навреме може да доведе до санкции, отделно от данъчните задължения.
  

Важно уточнение: Ако вашата нова фирма е едноличен търговец (ET) или свободна професия, тя не попада под корпоративния данък, а под данъка върху доходите на физическите лица, но за дейността на ЕТ ставката е 15% (ще разгледаме това по-долу). В контекста на тази секция говорим основно за търговски дружества (ООД, ЕООД и т.н.).

Най-хубавото на плоския 10%-ов корпоративен данък е неговата предвидимост – за всеки спечелен лев, държавата взема 10 стотинки. Остава въпросът: какво се случва с останалите 90 стотинки печалба, ако решите да си ги разпределите? Тук идва данъкът върху дивидентите.

Данък дивидент – 5% при разпределяне на печалбата

След като фирмата плати корпоративния данък, печалбата след данъчно облагане може да бъде разпределена като дивидент към собствениците (акционери/съдружници). Но преди парите да стигнат до джоба на собственика, има още един малък данък – данъкът върху дивидентите.

Ето най-важното за този данък:

• Ставка: 5% върху брутната сума на дивидента​. Тази ставка е окончателна и сравнително ниска – добра новина за предприемачите. Например, ако решите да разпределите 10 000 лв. печалба като дивидент, фирмата трябва да удържи 500 лв. данък дивидент и да ви изплати нето 9 500 лв..
  
• Кога се дължи: Данък дивидент се дължи само при реално разпределяне на печалбата. Ако решите печалбата да остане неразпределена във фирмата (реинвестирате я или я оставите като резерв), не се плаща данък дивидент. Данъкът се прилага в момента на вземане на решение за дивидент – обикновено това става с протокол от Общото събрание на съдружниците/акционерите, в който се определя каква част от печалбата да се разпредели.
  
• Кои лица го плащат: Формално платец на данъка е дружеството, което разпределя дивидента. На практика фирмата удържа 5% от сумата за получаване и я превежда на бюджета, а остатъка изплаща на собственика като дивидент. Ако съдружникът е българско физическо лице, тези 5% са окончателен данък и лицето няма други данъчни задължения върху този доход.
  
  • Бележка: Ако съдружникът е друго българско юридическо лице, дивидентът обикновено не се облага (извън обхвата на този раздел) – печалбата ще се обложи при крайния собственик. Ако пък получателят е чуждестранно лице, може да има специфични правила или спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Но за повечето нови фирми, където собственици са физически лица резиденти, се прилага 5% данък.
    
• Деклариране и срокове (чл. 55 от ЗДДФЛ): Удържаният данък върху дивидента трябва да се декларира и внесе своевременно. Срокът е до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за дивидент. Например, ако решите на 15 юли 2025 г. да разпределите дивидент, това попада в третото тримесечие на годината (юли–септември). Фирмата трябва да внесе удържаните 5% данък и да подаде декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ до 31 октомври 2025 г. (края на месеца, следващ тримесечието)​. Декларацията по чл. 55 се подава в НАП и обявява дължимия данък (в случая дивидентния данък). Същата тази декларация се използва и за други данъци, удържани при източника (напр. данък върху наем към физическо лице, който ще споменем по-нататък).
  
• Изплащане: След като фирмата внесе 5% към бюджета, няма пречки да изплати дивидента нетно към собственика. Сумата, която собствениците получават, вече е чиста и не подлежи на допълнително облагане с данък общ доход – 5% е окончателен данък.
  
• Пример: Фирма Х има след облагане печалба 50 000 лв. Решава да разпредели половината като дивидент на своя собственик Иван. Това означава брутен дивидент 25 000 лв. Фирмата удържа 5% данък = 1 250 лв. и го внася към НАП. Иван получава 23 750 лв. по сметката си. До края на следващия месец след тримесечието фирмата декларира данъка с декларация по чл. 55. Иван не включва тези 23 750 лв. в годишната си данъчна декларация, защото вече данъкът е платен и е окончателен.
  

Данъкът върху дивидентите е сравнително прост и нисък – така държавата стимулира инвеститорите да не се притесняват да печелят и да си разпределят печалбите. Но преди изобщо да имате дивиденти, вероятно ще имате приходи и разходи, облагаеми с ДДС. Затова нека обърнем поглед към данъка върху добавената стойност (ДДС) – често най-предизвикателната част от данъчните задължения за новите фирми.

Данък върху добавената стойност (ДДС) – кога трябва да се регистрирате?

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък, който засяга фирмите, извършващи облагаеми доставки на стоки и услуги. Стандартната ставка на ДДС в България е 20%. За някои конкретни сектори и стоки има намалени ставки (напр. 9% за туристическо настаняване, книги и някои ресторантьорски услуги), но по подразбиране мислете за 20%. Ето основните моменти за ДДС, които всяка нова фирма трябва да знае:

• Регистрация по ДДС: Не всяка нова фирма е длъжна да се регистрира по ДДС от самото начало. Имате две опции:
  
  • Доброволна регистрация: Можете по желание да се регистрирате по ЗДДС веднага при старта на дейността си, дори преди да сте достигнали облагаем оборот. Това има смисъл, ако вашият бизнес модел го изисква – например, ако клиентите ви са основно други фирми по ДДС (които очакват фактури с ДДС и няма да им пречи), или ако ще правите големи разходи и инвестиции и искате да си приспаднете данъчен кредит по ДДС. Доброволната регистрация обаче ви вкарва веднага в административни задължения – ежемесечни справки-декларации, дневници за покупки/продажби и т.н.
    
  • Задължителна регистрация: В България има законов праг на облагаемия оборот, при чието надвишаване регистрацията по ДДС става задължителна. Към 2025 г. този праг е 100 000 лв. облагаем оборот за последните 12 последователни месеца​. Тази сума беше увеличавана и променяна – до 2022 г. прагът беше 50 000 лв., после временно стана по-висок, но от 1 април 2025 г. е фиксиран на 100 000 лв. като задължителен праг​. Ако вашата фирма натрупа повече от 100 хил. лв. оборот (без ДДС) за последните 12 месеца, трябва в 7-дневен срок да подадете заявление за регистрация по ЗДДС в НАП.
    
    • Пример: Стартирате бизнес през януари 2025 г. и за периода до ноември 2025 г. натрупвате оборот от 105 000 лв. Още в началото на декември 2025 г. сте длъжни да подадете документи за регистрация по ДДС, защото сте надвишили прага от 100 хил. лв. Ако пропуснете срока, рискувате глоба и начисляване на ДДС задължения със задна дата.
      
  • Специални случаи за задължителна регистрация: Има ситуации, в които дори преди да стигнете 100 000 лв. оборот, пак трябва да се регистрирате. Например:
    
    • Ако ще предоставяте услуги към клиенти в ЕС, при които вашата българска фирма няма начислен ДДС (обичайно по правилото за място на изпълнение), може да се наложи да се регистрирате по специалния член 97а от ЗДДС. Класически случай – българска фирма предоставя консултантска услуга на фирма от Германия; трябва да има ДДС номер, за да отрази вътреобщностната услуга.
      
    • Ако ще покупувате стоки от ЕС на стойност над 20 000 лв. годишно, също сте длъжни да се регистрирате (чл. 99 от ЗДДС) – това е т.нар. регистрация при вътреобщностно придобиване.
      
    • Ако поемете изцяло дейността на друга ДДС-регистрирана фирма (прехвърляне на предприятие), има задължение за регистрация.
      
    • Ако просто желаете, може винаги да подадете заявление доброволно, както споменахме.
      
• Деклариране и внасяне на ДДС: След като сте регистрирани, всеки месец трябва да подавате справка-декларация по ДДС. В нея посочвате начисления ДДС от продажби (изходящ данък) и платения ДДС по покупки (данъчен кредит). Разликата – дали имате да внасяте или възстановявате – се определя всеки месец. Крайният срок за подаване на ДДС декларация е 14-то число на следващия месец. До тази дата трябва и да платите дължимия ДДС за месеца. Например, ДДС за месец май 2025 г. се декларира и плаща до 14 юни 2025 г.
  
  • Дневници: Заедно с декларацията, в НАП се подават и Дневник на покупките и Дневник на продажбите – по същество списъци с всички фактури, издадени и получени през месеца. Счетоводителят ви ще генерира тези файлове. От 2022 г. в България беше въведена и системата СУПТО за отчитане на продажбите в брой, но тя претърпя промени – важно е да следите актуалните изисквания, ако продавате на дребно.
    
• Начисляване на ДДС: При регистрация, ще трябва да започнете да начислявате 20% върху продажбите си. Това означава да издавате фактури с отделен ред за ДДС. За малкия бизнес това може да е нож с две остриета: от една страна, ако клиентите ви са крайни потребители (които не могат да си върнат ДДС), вашите цени ефективно ще се вдигнат с 20%, което може да ви направи по-не конкурентни. От друга страна, ако клиентите са фирми по ДДС, те очакват фактури с ДДС и нямат проблем, защото ще си го кредитират. Затова внимателно преценете момента на регистрация.
  
• Данъчен кредит: Плюсът от регистрацията е, че придобивате право на данъчен кредит – т.е. държавата на практика ви връща ДДС-то, което вие плащате на своите доставчици. Ако купите компютър за офиса за 1200 лв. с ДДС, вие може да си приспаднете 200 лв. от вашето ДДС задължение (защото 1200 лв. = 1000 лв. нето + 200 лв. ДДС). Ако разходите ви надвишават приходите в даден месец, може да се получи възстановяване на ДДС, но обикновено НАП първо го прихваща към други задължения или го пренася към следващи периоди, освен ако не заявите процедура по възстановяване.
  
• Пример – фактура с ДДС: Вашата фирма е регистрирана по ДДС и предоставя услуга на клиент за 1 000 лв. нето. Трябва да издадете фактура за 1 200 лв. с ДДС, като 200 лв. са начисления данък. Ако през същия месец имате разход (с право на кредит) за 500 лв. без ДДС (например консумативи) и сте платили 600 лв. с ДДС (100 лв. ДДС кредит), то за месеца ще внесете в бюджета 100 лв. ДДС (200 начислен – 100 кредит = 100 дължим). Ако нямате разходи, щяхте да внесете всички 200 лв.
  
• Освободени доставки: Някои дейности са освободени от ДДС (напр. финансови услуги, здравни услуги, образователни услуги). Ако вашата фирма извършва само освободени доставки, може да не се регистрирате по ДДС независимо от оборота, тъй като тези обороти не влизат в облагаемия оборот. Но при смесена дейност и други специфики консултирайте се със счетоводител.
  
• Годишен оборот под прага: Ако вашият оборот е малък (под 100k) и нямате силна бизнес нужда от регистрация, може да си останете нерегистрирани. Това понякога е предимство – по-малко бюрокрация, цените ви към крайни клиенти са по-ниски. Но бъдете готови да следите оборота – ако бизнесът тръгне по-добре от очакваното, може бързо да се приближите към прага.
  
• Дерегистрация по ДДС: Ако веднъж сте се регистрирали, имате опция и да се дерегистрирате доброволно, но чак след като минат 12 месеца от регистрацията. А ако оборотът ви падне под прага – в случая 100k – можете да поискате дерегистрация. Имайте предвид, че при дерегистрация има един финален опис и начисляване на ДДС за останалите активи (ако има такива), което счетоводителят ви ще направи.
  

В резюме: ДДС може да е сложно, но целта му е да обложи крайното потребление. Фирмите са просто посредници, които събират данъка от клиентите си и го предават на държавата, след като приспаднат платения от тях данък. Като нов бизнес, фокусирайте се първо дали трябва/искате да влезете в тази система. Ако не сте регистрирани по ДДС, животът е по-прост, но щом стигнете до регистрация – уверете се, че имате надеждна счетоводна помощ.

Продължавайки напред, нека разгледаме данъците, свързани с труда и личните доходи във вашата нова фирма – т.е. осигуровки, данък върху заплатите и какво става ако сте едноличен търговец.

Осигуровки и данък общ доход – заплати, самоосигуряване и данъци върху личните доходи

Ако вашата нова фирма има служители или вие като собственик получавате възнаграждение, на сцената излизат осигурителните вноски и данъкът върху доходите на физическите лица (ДОД, известен и като данък общ доход). Това е сферата на трудовото и осигурително законодателство, която върви ръка за ръка с данъчното. Ето основното, което трябва да знаете:

Данък върху доходите на физическите лица (10% плосък данък)

В България доходите на физическите лица се облагат с плоска ставка от 10% върху данъчната основа. Този данък засяга заплатите на служителите, хонорарите по граждански договори, наемите, доходите от стопанска дейност на еднолични търговци и др. В контекста на вашата фирма, това значи:

• Данък върху заплати: Ако фирмата наема служители на трудов договор, тя става работодател-платец на доход. Задължение на фирмата е всеки месец да удържа 10% данък върху изплатената заплата на служителя (след като се приспаднат личните осигуровки на лицето). Този данък се изчислява и удържа при самото плащане на заплатата. Например, ако брутната заплата на служител е 1000 лв., след удържане на личните осигуровки (около 14% – ще разгледаме след малко), остатъкът се облага с 10% и това е данъкът на лицето.
  
• Окончателност на данъка: 10%-овият данък върху трудовите доходи, удържан от работодателя, е окончателен. Служителят няма допълнително да го доизчислява (освен ако няма други доходи, изискващи годишна декларация). Работодателят внася този данък директно в бюджета до 25-то число на следващия месец заедно с осигуровките.
  
• Данък върху „личен труд“ на собственика: Mного собственици на малки фирми си начисляват възнаграждение като управител или за личния си труд, без да са на трудов договор. Този доход на собственика също се третира като доход от трудови правоотношения за данъчни цели (макар и по договор за управление или решение на Общото събрание) и се облага с 10%. Обикновено собственикът е и самоосигуряващо се лице, затова върху тези суми не се дължат допълнително осигуровки, а само данък 10%. Ако си разпределяте средства като „личен труд“, консултирайте се със счетоводител как правилно да ги документално оформите – необходимо е решение и удържане на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.
  
• Едноличен търговец (ET): Ако фирмата ви всъщност е регистрирана като едноличен търговец, тогава не плащате корпоративен данък. Вместо това, облагането става по реда на ЗДДФЛ – с една особеност: 15% данък върху годишната данъчна основа от стопанската дейност на ЕТ. Ставката е по-висока от стандартните 10% за физически лица, защото законът счита, че ЕТ има право на някои облекчения и приспадания като физическо лице (например някои лични вноски). В крайна сметка, един ЕТ плаща 15% върху печалбата от дейността си като търговец, вместо 10%. Декларацията за доходите на ЕТ (по чл. 50 от ЗДДФЛ) се подава до 30 юни (същия срок като фирмите)​, а не до 30 април както е за обикновените физически лица, тъй като ЕТ се приравняват по срокове към фирмите.
  
  • Ако ЕТ има и други доходи като гражданин (например наем или заплата другаде), подава една обща годишна данъчна декларация, но частта за стопанската дейност на ЕТ се облага отделно с 15%.
    
• Декларации и крайни срокове за физически лица: Обикновените физически лица подават годишна данъчна декларация по чл. 50 до 30 април на следващата година​ за доходите, придобити през годината. Това може да касае и вас като собственик, ако имате други доходи освен от фирмата (например хонорари, наеми и пр.) – не забравяйте личните си данъчни задължения. За трудовите договори не е нужно лицето да декларира, освен ако няма корекции или други доходи. Ако подадете декларацията си електронно и платите данъка до 31 март, ползвате 5% отстъпка (но максимум 500 лв.)​. ЕТ-тата нямат право на тази отстъпка за данъка от стопанската си дейност.
  
• Пример за данък върху заплата: Фирма назначава служител с 1000 лв. брутна заплата. Личните осигуровки на служителя (пенсионни, здравни, безработица) са приблизително 13.78% от брутото, което е ~138 лв. (ще сметнем осигуровките точно малко по-нататък). Данъчната основа за ДОД е брутото минус личните осигуровки, т.е. ~862 лв. върху които 10% данък = ~86 лв. данък. Нетно служителят ще получи ~776 лв.. Фирмата ще внесе удържания данък ~86 лв. към бюджета. (Тук не сме калкулирали семейни облекчения или ТЕЛК, приемаме стандартен случай.)
  

Осигурителни вноски – социални и здравни

Осигуровките са друга съществена част от „данъчната картина“ – макар технически да не са данък, а по-скоро задължителни застрахователни вноски, всеки бизнес трябва да ги бюджетира. Осигуровките в България се делят на: пенсионни, здравни, за безработица, за общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест и т.н. Нека разгледаме как стоят нещата за вашата нова фирма:

• За служители на трудов договор: При заплати, осигуровките се разделят на част за сметка на работодателя и част за сметка на служителя. Сумарно тежестта е около 30-32% върху брутната заплата. Разпределението през 2025 г. е приблизително:
  
  • Около 18-19% за сметка на работодателя (наричани още “осигуровки на работодател”). В това влизат: пенсионен фонд (~13-14%), здравна каса (4.8%), фонд „Безработица“ (0.6%), фонд „Трудова злополука“ (променлив, средно 0.5%), и 0.1% към фонд ГВРС (гарантирани вземания).
    
  • Около 12-13% за сметка на служителя (“осигуровки на работник”). Това включва: пенсионен фонд (~8.78%), здравна (3.2%), безработица (0.4%). Ако лицето е родено след 1960 г., част от пенсията му отива в частен универсален фонд (5%), но това не променя общия процент.
    
  • Пример за осигуровки: За брутна заплата 1000 лв., работодателят ще има допълнителен разход около 180 лв. за осигуровки, а от 1000-те лева на служителя ~138 лв. ще бъдат удържани за неговите осигуровки. Така фирмата общо ще плати ~1180 лв., а служителят ще получи ~776 лв. нето. Виждате, че „разходът на фирмата“ е различен от „нетото на човека“ – важно е да го имате предвид при планиране на бюджета за заплати​.
    
  • Тези осигуровки трябва да се внасят до 25-то число на следващия месец (заедно с данъка) и се подават съответните декларации в НАП (т.нар. Декларация образец 1 за всеки работник и Декларация 6 – вече обединени, в нов формат за 2021 г. нататък). Обикновено счетоводният софтуер ги генерира и ги подавате по електронен път.
    
• За самоосигуряващи се лица (например собственика управител): Ако вие сте собственик и управител на своята фирма, който не се осигурява на друго място, вероятно ще трябва да се регистрирате като самоосигуряващо се лице. Това включва собственици на ЕООД, съдружници в ООД, упражняващи дейност, еднолични търговци, лица на свободна практика и др. Като самоосигуряващо се лице, вие сами си внасяте осигуровките – както за пенсия, така и за здраве:
  
  • Минимален осигурителен доход: Държавата определя минималната основа, върху която трябва да се осигурявате. През 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се е 933 лв. на месец, тъй като е приравнен на минималната работна заплата. За 2025 г. се очаква увеличение (най-вероятно над 1000 лв., тъй като МРЗ расте). Това означава, че дори да нямате доходи, трябва да внесете осигуровки поне върху тази сума. Можете да изберете и по-висок осигурителен доход, ако желаете (за по-висока пенсия в бъдеще). Максималният осигурителен доход за 2024 г. е 3750 лв. на месец​; за 2025 г. също може да има актуализация.
    
  • Процент и разпределение: Самоосигуряващите се лица внасят:
    
    • Държавно обществено осигуряване (ДОО) – за пенсия, инвалидност, общо заболяване и майчинство. Могат да изберат дали да се осигуряват и за „общо заболяване и майчинство“. Ако не се осигуряват за ОЗМ, процентът за пенсия е 14.8%; ако се осигуряват и за ОЗМ (т.е. искат право на болнични и майчинство), процентът е 19.8%. Много собственици (особено мъже) избират да не внасят ОЗМ, за да спестят 5%, но тогава нямат право на обезщетения при болест от НОИ.
      
    • Здравно осигуряване – 8% върху осигурителния доход, независимо от избора за ОЗМ.
      
    • Общо самоосигуряване: Ако се осигурявате с пълен пакет (пенсия+ОЗМ), плюс здравни, общо процентът е 19.8% + 8% = 27.8%. Ако сте без ОЗМ, общо 14.8% + 8% = 22.8%.
      
    • Тези вноски са изцяло за ваша сметка (фирмата не плаща отделно за вас като собственик, освен ако не сте и на трудов договор във фирмата си).
      
  • Срокове: Внасят се авансово до 25-то число на следващия месец (като при заплатите). В края на годината, ако сте самоосигуряващ се с променлив доход (примерно свободна професия), подавате годишно изравняване с декларацията по чл. 50, но ако сте само собственик-управител и сте декларирали фиксиран доход за осигуряване, реално няма изравняване освен ако не сте сменили дохода през годината.
    
  • Пример: Вие сте единствен собственик и управител на ново ЕООД. Не получавате заплата, но активно работите във фирмата. Трябва да се самоосигурявате. Избирате минималния доход (933 лв. за 2024 г.) и пълен пакет (с ОЗМ). Всеки месец ще дължите 19.8% ДОО = 184.73 лв. и 8% здравно = 74.64 лв., общо около 259 лв. на месец осигуровки. Тези пари могат да се теглят от фирмената сметка като осигуровки на управителя. Ако решите да не включвате ОЗМ, бихте плащали около 212 лв. на месец.
    
• Други осигурителни случаи: Ако собственикът на фирмата вече се осигурява на максимум другаде (например има трудов договор на висока заплата в друга компания), той може да не се осигурява втори път като самоосигуряващ се – често управителят се осигурява на минималната база във фирмата си, ако няма друго. Ако имате съдружници, всеки, който работи в фирмата, подлежи на осигуряване по един от горните начини.
  
• Здравни осигуровки за неработещи собственици: Ако стартирате фирма, но лично не упражнявате дейност и не се осигурявате никъде, не забравяйте поне да си плащате здравните вноски като безработно лице (самостоятелно). За 2025 г. здравната вноска за неосигурени другиго е около 28 лв./месец (8% от 350 лв. половин минимална база – тази сума се променя с минималната заплата всяка година)​.
  

Обобщено: Осигуровките и данъкът върху доходите са важна част от разходите на фирмата и изискват дисциплина с плащанията. Новите фирми понякога се изкушават „да минат тънко“ – например да не плащат себе си осигуровки в началото. Но внимавайте: неплатените здравни означават, че ще загубите здравноосигурителни права; неплатените социални – че трупате задължения с лихви и рискувате санкции. По-добре стартирайте на чисто и заложите осигуровките в бизнеса си от първия ден. Това ви осигурява и права – за пенсия, за болнични, за майчинство (ако сте дама предприемач), за обезщетение при злополука и др.

След като покрихме печалбите, дивидентите, ДДС и осигуровките, нека обърнем внимание на авансовите вноски по корпоративния данък – тема, която може да касае фирмата ви във втората година на дейност.

Авансови вноски по корпоративен данък – дължи ли нова фирма предварително данък?

Авансовите вноски са механизъм, чрез който по-големите компании плащат корпоративния си данък на части през самата година, вместо да изчакат окончателното изчисление след края на годината. Целта е държавата да получава постъпленията си регулярно, а не всички наведнъж. Ето как стоят нещата с авансовите вноски:

• Кой трябва да прави авансови вноски? Зависи от мащаба на компанията:
  
  • Фирми с нетни приходи от продажби над 3 000 000 лв. за предходната година правят месечни авансови вноски.
    
  • Фирми с приходи от 300 000 лв. до 3 000 000 лв. правят тримесечни авансови вноски.
    
  • Фирми с приходи под 300 000 лв. не са длъжни да правят авансови вноски.
    
  • Новообразуваните дружества (нови фирми без предходна дейност) също не правят авансови вноски през първата календарна година на дейност​.
    
• Как се определят сумите? Фирмите, попадащи в праговете, подават в началото на годината декларация с прогнозна данъчна печалба, на базата на която НАП определя размера на месечните или тримесечните вноски. Например, ако очаквате 100 000 лв. печалба и сте на тримесечни – годишният данък би бил 10 000 лв., разпределяте го на четири и плащате по ~2 500 лв. на тримесечие.
  
• Корекции: Ако през годината видите, че прогнозата ви не отговаря на реалността (напр. печалбата ви ще е доста по-висока), имате право до 15 декември да подадете коригираща декларация и да увеличите авансовите вноски. Ако не го направите и накрая се окаже, че сте внесли значително по-малко от дължимия данък, може да дължите лихви за недоплатената част (ако превишението е над 20%).
  
• Нова фирма: Най-голямата привилегия за новорегистрираните фирми е, че през първата година нямат задължение за авансови вноски​. Това помага на стартиращия бизнес да не се натоварва с плащания преди още да е стъпил здраво. Например, ако сте създали фирма през януари 2025, вие ще изчислите и платите целия си корпоративен данък еднократно до 30.06.2026 г. – не е нужно през 2025 г. да правите авансови плащания.
  
  • Изключение: Ако фирмата е създадена чрез преобразуване (например отделяне от друга фирма), правилото е различно, но това са редки случаи.
    
• От втората година нататък: През втората година на дейност (например 2026, ако сте започнали 2025) вече гледате оборота от 2025 г. и решавате има ли задължение за авансови вноски. Ако сте малка фирма под 300 хил. лв. приходи – отново няма да правите аванси. Ако сте надскочили този праг, ще трябва да започнете да правите тримесечни.
  
• Доброволни авансови вноски: Законът позволява и фирми, които не са задължени, доброволно да изберат да правят тримесечни авансови вноски​. Това се прави рядко, но може да е полезно, ако очаквате голяма печалба и искате да разпределите данъчното бреме през годината или да избегнете лихви. Ако доброволно правите авансови вноски и сгрешите в прогнозата – не дължите лихви за разликата (лихви се дължат само за задължителните, ако не са достатъчни).
  
• Практически съвет: Следете как се развива фирмата ви и комуникирайте със счетоводителя си в края на годината – ако прехвърлите 300 хил. оборот, ще трябва да заявите авансов данък за следващата година. Това трябва да се направи до 15 април на текущата година (примерно до 15.04.2026 за авансовите вноски през 2026). Ако сте малки – просто се наслаждавайте на това облекчение и не забравяйте, че първият сериозен данък идва след годишното приключване.
  

Накратко, авансовите вноски са нещо, за което повечето нови фирми няма да се тревожат поне в началото. Фокусирайте се върху растежа – когато достигнете нивата на приходи, изискващи авансово плащане на данъци, бизнесът ви вече ще е достатъчно стабилен (а и ние от „Комаров Консулт“ ще сме насреща да ви помагаме с прогнозите).

До тук разгледахме „стандартния пакет“ данъци за една фирма: корпоративен данък, ДДС, дивиденти, осигуровки, ДОД, авансов данък. Преди да минем към често срещаните грешки и историята на успех, трябва да споменем един специален данъчен режим, релевантен за нови малки бизнеси – патентният данък.

Патентен данък за малкия бизнес – кога е вариант и как работи?

Патентният данък е алтернативен данъчен режим за облагане на малки по мащаб дейности, осъществявани от физически лица или еднолични търговци. Ако вашият бизнес попада в определени категории – най-често дребна търговия или услуги – и отговаря на някои условия, може да плащате патентен данък вместо стандартните 15% за ЕТ/10% за ООД върху печалбата.

Ето ключовите моменти за патентния данък:

• Кой може да избере патентен данък? Само физически лица или ЕТ (еднолични търговци) с определен тип дейност. ООД/ЕООД не могат да бъдат на патент – те си плащат корпоративен данък по общия ред. Така че, патентният данък е опция, ако решите да оперирате като ЕТ или просто като физическо лице със съответната регистрация. Пример за патентни дейности: малък магазин за дребно (до 100 кв.м. търговска площ), кафене/закусвалня (до определени места), фризьорски салон, шивашки услуги, автосервиз, дърводелски услуги, таксиметров превоз, обущар, фотографски услуги и др. Пълният списък на патентните дейности е в Приложение №4 на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
  
• Условия за патент: Освен видът дейност да е патентна, трябва да са изпълнени и следните условия:
  
  • Годишният оборот да не надвишава 50 000 лв. Това е ключово – патентът е за дребен бизнес. Ако приходи надхвърлят 50 000 лв. годишно, автоматично излизате от патентния режим и минавате на облагане по общия ред (15% за ЕТ).
    
  • Лицето да не е регистрирано по ДДС. Ако се регистрирате по ДДС, не можете да ползвате патентен режим. Тези два данъчни режима са несъвместими – държавата предполага, че ако имаш основания или необходимост за ДДС, значи вече не си „дребен“ по смисъла на патента. (Изключение: може да сте регистрирани само по ДДС за вътреобщностни придобивания над 20 хил. – това формално не ви вади от патент, но е рядка ситуация.)
    
• Как се изчислява патентният данък? Не на база реална печалба! Това е фиксиран годишен данък, определен от общината, според вида на дейността и населено място. Законът дава минимални и максимални граници за всяка дейност, а конкретният размер се определя с наредба на общинския съвет. Например, общината може да реши, че за шивашко ателие в град с население до 50 хил. души патентът е 400 лв. годишно, а за град над 100 хил. – 600 лв. (примерни числа).
  
  • Патентният данък е дължим независимо дали имате печалба или не. Дори да сте на загуба, внасяте патента. Обратното също е вярно – ако имате огромна печалба, пак плащате само фиксирания патент (затова при добра печалба патентът става изгоден).
    
• Деклариране и плащане: Ако ще използвате патентния режим, трябва да подадете патентна декларация до 31 януари на текущата година​. В нея декларирате каква дейност извършвате, къде, колко обекти имате, брой на места (ако е ресторант) и т.н. На база на това общината определя колко патентен данък дължите за цялата година. Може да платите на 4 вноски – до 31 януари, 30 април, 31 юли и 31 октомври, или наведнъж (с възможна отстъпка 5% за плащане на целия годишен размер до 31 януари).
  
  • Ако започвате дейност след 31 януари (например регистрирате ЕТ през средата на годината), трябва да подадете декларация до 7 дни преди започване на дейността. Данъкът се изчислява пропорционално на оставащите месеци.
    
• Излизане от патент през годината: Ако в хода на годината минете оборота от 50 000 лв. или се регистрирате по ДДС, трябва да преминете към облагане по общия ред от началото на следващия месец​. Това означава, че занапред ще дължите 15% върху печалбата като ЕТ. Патентният данък, платен за предходните периоди през годината, си остава дължим – не се преизчислява, защото до момента на надвишаване сте били законно на патент.
  
• Защо (и кога) патентът е изгоден? Патентният данък има смисъл, когато:
  
  • Печалбата ви като процент от оборота е висока. Например, ако имате малко ателие с ниски разходи и взимате много кеш, патентът (фиксиран) може да е по-нисък от 15% върху голямата печалба.
    
  • Администрацията е по-лесна – няма нужда от пълно счетоводство за данъчни цели (но все пак трябва да издавате касови бележки и да водите книга за приходите).
    
  • Знаете, че няма да минете прага – ако бизнесът се разрасне, така или иначе ще излезете от патента.
    
  • Пример: Вие сте едноличен търговец, отваряте малка квартална пекарна. Общината е определила патентен данък 800 лв. годишно за този вид дейност. Ако реализирате оборот, да кажем, 45 000 лв. и печалбата ви е 15 000 лв., по общия ред бихте платили 15% данък = 2 250 лв. Като патент плащате само 800 лв. – значително по-малко. Но ако печалбата ви беше много ниска или на загуба, пак щяхте да платите 800 лв., което не е изгодно.
    
• Съчетание с други дейности: Можете да имате някои дейности на патент, а други – по общия ред. Например, ЕТ продава дюнери (патентна дейност) и същевременно продава бутилирани напитки в същия обект (което не е патент, тъй като търговията на дребно с алкохол може да не е в приложението). Тогава за едното плаща патент, за другото подлежи на облагане 15% печалба. Това усложнява отчетността, но е позволено.
  
• Осигуровки при патент: Много важно – патентният данък заменя само данъка върху доходите, но не отменя осигуровките. Като собственик на ЕТ на патент, пак трябва да се самоосигурявате месечно върху минимум 933 лв. (или да плащате осигуровки за служителите, ако имате). Това често се бърка – някои мислят, че щом плащат патент, не дължат осигуровки. Не, дължат си. Патентът е вид „местен данък“ и не покрива социалните вноски.
  
• Декларации: Ако цяла година сте били на патентен данък и нямате други доходи, не подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 (защото патентът е окончателен). Но трябва да подадете в общината декларация за доходите, облагани с патент, до 30 април, за да удостоверите оборота (ако е поискано). Ако сте комбинирали дейности или имате други доходи – подавате, като доходът от патент не се включва, а само се отбелязва информативно.
  

Накратко: Патентният данък е нишово решение, което обаче често вълнува стартиращи малки предприемачи – фризьори, магазинчета, кафенета. Преценете формата на бизнеса си: ако искате да се възползвате, вероятно трябва да работите като ЕТ или физическо лице, а не чрез ООД. Имайте едно наум, че ако работите добре и оборотът расте, рано или късно ще напуснете „патентното пристанище“ и ще влезете в общия режим. Но дотогава патентът може да ви спести пари и административни усилия.

След този обстоен поглед върху видовете данъци, нека обобщим някои често допускани грешки от собственици на нови фирми и да дадем насоки как да ги избегнете. Не се притеснявайте, ако нещо ви се е случвало – важото е да се поучим и да вървим напред.

Често допускани грешки при данъците на нова фирма (и как да ги избегнете)

Ръководенето на нов бизнес е предизвикателство и е напълно нормално да се допускат грешки – особено в сферата на счетоводството и данъците, където правилата са много. Ето няколко често срещани грешки на стартиращи фирми, придружени с съвети как да не попадате в капана им:

• Грешка 1: Пропускане на задължителна регистрация по ДДС.
  Ситуация: Бизнесът върви добре и неусетно оборотът ви минава 100 000 лв., но вие не се регистрирате по ДДС навреме. Това е нарушение, което може да доведе до санкции и задължение да внесете дължимия ДДС със задна дата (от момента на надхвърляне).
  Как да избегнете: Следете ежемесечно оборота си. Въведете си известие (напр. в Excel или счетоводния софтуер) при достигане на 80 000 лв. например, за да подготвите документите. Обсъждайте с вашия счетоводител прогнозите – ако знаете, че ще сключите голяма сделка, която ще взриви оборота, подгответе регистрацията предварително.
  
• Грешка 2: Забравяне на крайни срокове за декларации и плащания.
  Ситуация: Заради многото задачи изпускате важен срок – например не подадете годишната данъчна декларация до 30 юни, или забравите да подадете декларация по чл. 55 за удържан данък (напр. за наем или дивидент) до съответния краен срок. Резултатът е глоба или лихви за просрочие.
  Как да избегнете: Създайте си данъчен календар. Някои от ключовите дати за една фирма са:
  
  • 14-то число всеки месец (ДДС декларация и плащане, ако сте регистрирани по ДДС).
    
  • 25-то число всеки месец (внасяне на осигуровки и данъци за заплати/самоосигуряване от предходния месец).
    
  • Края на месеца, следващ всяко тримесечие – 30 април, 31 юли, 31 октомври, 31 януари (декларация по чл. 55 за удържаните през тримесечието данъци като наеми, дивиденти, хонорари и внасяне на тези данъци).
    
  • 31 януари – патентна декларация (ако сте на патент), декларация за неактивност към НСИ (ако фирмата няма дейност през миналата година).
    
  • 30 април – годишна декларация по ЗДДФЛ за физически лица (ако имате ET с други доходи или лични доходи за деклариране).
    
  • 31 март – (ако сте ЕТ или физическо лице) краен срок за 5% отстъпка от данъка при електронно подаване и плащане.
    
  • 1 март – начало на кампанията за годишни декларации за фирми и ЕТ.
    
  • 30 юни – годишна декларация по ЗКПО за фирми и ЕТ, плащане на корпоративния данък, публикуване на ГФО.
    
• Ползвайте напомняния – календар в телефона, софтуер като Trello, или просто добър счетоводител, който да ви подсеща. В „Комаров Консулт“ например пращаме своевременно напомняния на клиентите за ключовите срокове и дължими суми, за да няма неприятни изненади.
  
• Грешка 3: Смесване на лични и фирмени пари.
  Ситуация: Тъй като фирмата е „ваша си“, понякога плащате лични разходи с фирмената карта или теглите пари за лични нужди, без да ги оформите правилно (като дивидент или заплата). Това води до „скрити печалби“ и може да се тълкува от НАП като скрито разпределение на печалба, върху което се дължи данък (и то 5% плюс лихви), а потенциално и санкция.
  Как да избегнете:Разделяйте финансите! От самото начало имайте дисциплина:
  
  • Отваряйте си отделна сметка на фирмата и не ползвайте фирмените пари за лични покупки. Ако се наложи – оформете го като заем към собственика и го върнете в разумен срок, или минете по надлежния ред (дивидент, личен труд, авансова печалба с протокол и др.).
    
  • Плащайте си лична сметка от личната банкова сметка. Нека счетоводството отразява само бизнес операции.
    
  • Ако фирмата покрива някакви ваши разходи (например телефон, кола), уверете се, че има договори и че тези разходи или се облагат с данък „разходи“ (10% данък върху разходи за лична употреба на фирмени активи), или се третират като доход за вас и се облагат по съответния начин. Например, ползвате фирмена кола и я карате 50% за лични нужди – фирмата трябва да плати 10% данък върху разходите, отнесени към личното ползване, или да ви го начисли като благо и да ви го обложи като заплата.
    
  • Този подход звучи сложен, но с добра консултация се урежда. Важното е прозрачността – представете си, че всеки ваш лев може да бъде проверен; ако не можете да обясните даден разход пред данъчните, по-добре не го правете през фирмата.
    
• Грешка 4: Липса на документи и хаотично счетоводство.
  Ситуация: Започвате да купувате/продавате, но не съхранявате фактурите, не издавате касови бележки (ако трябва), нямате подписани договори. В един момент счетоводителят няма какво да осчетоводи, разходите ви остават недокументирани (и следователно неизнесени за данъчни цели), а приходите може да се окажат недекларирани – водещо до глоби.
  Как да избегнете: От първия ден създайте ред:
  
  • Издавайте фактури за всяка продажба на друг бизнес. Изисквайте фактури за значимите си разходи.
    
  • Ако продавате на крайни клиенти (физически лица) в брой или с карта – закупете и регистрирайте касов апарат и издавайте касови бележки. В днешно време има и софтуерни решения и т.нар. електронни касови бележки.
    
  • Организирайте си архив – дори само на хартия в папка за всеки месец, или сканирайте документите и ги подреждайте електронно. Така, когато дойде време за данъчната декларация или проверка, всичко е налице.
    
  • Водете си елементарна табличка за приходи/разходи (ако сте малки и нямате ERP) – това ще ви помогне и бизнесът да следите, и за данъци. Ако нямате счетоводител на щат, помислете за абонаментен такъв – инвестицията си струва, защото ви спестява пари от не оптимално платени данъци и ви предпазва от глоби.
    
• Грешка 5: Недостатъчно авансово планиране на данъци (данъчно планиране).
  Ситуация: В края на годината се оказва, че имате да плащате много данъци, които изяждат голяма част от парите ви, защото не сте ги планирали. Например, не предвидихте дивидентния данък и сега ви трябват допълнителни средства, за да го платите; или пък можехте законно да оптимизирате нещо (например да купите нужни активи в рамките на годината, за да намалите печалбата), но сега е късно.
  Как да избегнете: Правете данъчно планиране заедно с бизнес планирането. Няколко конкретни съвета:
  
  • Винаги отделяйте примерно 20-25% от всеки приход настрана в резервна сметка или умствено, че тези пари не са ваши – те ще отидат за данъци и осигуровки. Така няма да бъдете неприятно изненадани накрая.
    
  • Към октомври-ноември направете с вашия счетоводител/консултант прогнозен финансов резултат за годината. Вижте колко данък се очертава и преценете ходове: ако имате излишна печалба, дали има смислени инвестиции или разходи, които е добре да направите преди 31 декември (например да закупите оборудване, консумативи, да платите наем авансово и др.), за да намалите данъчната печалба? Разбира се, не харчете само за да спестите данък – харчете, ако ви трябва нещо за бизнеса. Няма смисъл да дадете 100 единици ненужно, за да спестите 10 единици данък. Но ако ще харчите така или иначе, таймингът може да помогне.
    
  • Обмислете правната форма – грешка е например да работите като ЕТ с висока печалба и да плащате 15%, при положение че може да минете на ЕООД с 10% + 5% при изтегляне. Или обратното – да сте ЕООД с малък оборот и да ви тежат счетоводни такси, при положение че може да сте на патент като ЕТ и да ви е по-леко. Тези решения е най-добре да се вземат преди или непосредствено след старта на бизнеса, не когато вече сте натрупали дейност.
    
  • Следете за данъчни облекчения – ако наемете например младежи до 25 г. на работа или хора в неравностойно положение, има облекчения; за инвестиции в определени региони – също. Консултирайте се за вашия конкретен случай.
    
• Грешка 6: Игнориране на професионална помощ.
  Ситуация: Решили сте „да спестите от счетоводител“ и сами да си водите счетоводството, без да имате нужния опит. В резултат допускате някоя от горните грешки, или изпускате важно изменение в закона (а те се менят често). Това после струва повече – като се наложи да поправяте грешки със задна дата или платите глоба.
  Как да избегнете: Разбира се, можем да прозвучи пристрастно , но работете с експерт още от началото. Не е задължително да е скъпо – потърсете счетоводна къща или консултант, които да разбира нуждите на малкия стартиращ бизнес. Добрият счетоводител ще ви помогне не само да осчетоводите числата, а и ще бъде ваш навигатор в морето от нормативни актове. Той/тя ще ви казва: „Внимавай, наближаваш ДДС прага“ или „Знаеш ли, че можеш да спестиш данък, ако направиш еди-какво си?“. Помислете за това като инвестиция в спокойствие.
  

Сигурно има и други грешки, но тези са сред най-често срещаните. Добрата новина е, че всички те са напълно предотвратими с правилния подход и информация. А за да завършим на позитивна нота, ще ви споделим една кратка история за наш клиент – предприемач като вас, който премина през данъчните препятствия и излезе накрая още по-силен. 📖

История на успех: Как Иван овладя данъците на новата си фирма с помощта на „Комаров Консулт“

Герои: Иван – собственик на стартираща фирма; счетоводител от „Комаров Консулт“ – неговият данъчен „тренер“.

Иван винаги мечтаеше да превърне хобито си в бизнес. През 2024 г. той най-после се престраши и регистрира свое ЕООД – малка работилница за занаятчийски мебели. Креативността и майсторлъкът му бяха на висота, поръчките започнаха да валят. Но наред с успехите, Иван бързо се сблъска с предизвикателството на данъците и счетоводството.

В началото той опита да се справя сам: издаваше фактури, водеше си приходите и разходите в тетрадка и вярваше, че това е достатъчно. Скоро обаче установи, че е изпуснал някои важни подробности: не знаеше например, че трябва да подаде декларация в НСИ за липса на дейност за първата си непълна година; осигуряваше се, но беше избрал неправилния код на осигуряване; а най-вече – нямаше идея какво го очаква с ДДС, ако надхвърли оборота.

До края на 2024 г. бизнесът на Иван набра скорост и той прехвърли 100 000 лв. оборот. Без да се усети, бе влязъл в територията на задължителното ДДС. В началото на 2025 г. получи обаждане от НАП с напомняне, че вече е трябвало да се регистрира. Иван се паникьоса – беше пропуснал срока с няколко седмици. Опасенията му бяха за глоби и назад начислен данък, което можеше да го доведе до фалит.

За щастие, един от клиентите на Иван – счетоводител по професия – го насочи към нас, „Комаров Консулт“. Още на първата среща стана ясно, че Иван има страхотен бизнес, но нужда от малко „данъчна дисциплина“. Екипът ни пое случая веднага:

• Помогнахме му експресно да подаде документите за регистрация по ДДС и комуникирахме с НАП, за да минимизираме щетите от закъснението. Иван се размина само с предупреждение, тъй като досега не беше укривал данъци умишлено – всичко беше въпрос на навременна реакция.
  
• Организирахме счетоводството му: внедрихме онлайн софтуер за фактуриране и склад, който Иван да може да ползва лесно. Така всяка негова продажба вече автоматично се отразяваше и счетоводно.
  
• Направихме преглед на разходите му и открихме, че някои разходи не е отчел правилно – например горивото за доставката на мебелите и част от материалите купувал без фактура. Дадохме му насоки да изисква фактури и да пази касовите бележки. След корекциите, печалбата му за 2024 излезе по-ниска (законосъобразно), което намали корпоративния данък, който дължеше.
  
• Съставихме план за данъчно оптимизиране през 2025 г.: Препоръчахме на Иван да помисли за закупуване на някои машини, които така или иначе му трябваха, преди края на годината, за да ползва амортизационни отчисления. Също така го посъветвахме да започне да заделя по 20% от всяка продажба в спестовна сметка – за ДДС и данък печалба, за да не го болят главата и джоба накрая.
  
• Обсъдихме и темата дивиденти vs. заплата: Иван първоначално теглеше пари от сметката си без ясна схема. Обяснихме му разликата между това да си плати заплата (което значи осигуровки, данък, разход в счетоводството) и да си плати дивидент (което значи изчакване до годишната печалба и 5% данък). В крайна сметка той реши да си определя умерена мениджърска заплата, върху която да се осигурява по-високо (за по-голяма сигурност и бъдеща пенсия), а останалата част от печалбата – да я взема като дивидент веднъж годишно. Това му даде и личен финансов ред.
  

Резултатът? През 2025 г. Иван управляваше бизнеса си много по-спокойно. Той знаеше във всеки момент колко са му приходите, колко ще отиде за данъци, кога какво да подаде. Вместо страх от НАП, сега имаше здравословно уважение и увереност, че е изряден. Когато дойде краят на 2025 г., ние заедно с него изготвихме отчетите – оказа се, че фирмата му е реализирала още по-голяма печалба, но този път без никакви драми. Иван плати своите данъци – солидна сума, но която бе планирана и заделена, и гордо си разпредели дивидент, с който откри второ малко ателие.

Иван шеговито сподели: „В началото данъците ми изглеждаха като чудовище под леглото. Сега, благодарение на вас, то се оказа просто купчина книги, които трябваше да подредя.“ Сега той препоръчва на всички познати стартиращи предприемачи да не се страхуват от данъците, а да си намерят правилните партньори. „Комаров Консулт“ ми спести пари, време и ми върна фокуса към това, което правя най-добре – да творя мебели, вместо да се ровя в бумаги.“ – казва Иван с усмивка.

---

Данъците са неизбежни, но не бива да бъдат спирачка за ентусиазма ви като нов бизнес собственик. С правилна информация, навици и подкрепа, можете да превърнете данъчното облагане от досадно задължение в още един инструмент за управление на вашия бизнес.

Надяваме се, че с тази задълбочена статия сме направили темата по-ясна, дори интересна – все пак знанието е сила! Ако усещате, че информацията е много или имате нужда от индивидуален съвет, не се колебайте да потърсите помощ.

Ние от „Комаров Консулт“ сме насреща да ви съдействаме – било то с еднократна консултация, цялостно счетоводно обслужване или още от самото начало с регистрацията на вашата фирма. Вашият успех е нашата мисия, а добре уредените данъци са предпоставка за спокоен растеж. На добър час във вашето предприемаческо начинание!